Трифон Иванов

Трифон Маринов Иванов наричан още Туньо е роден на 27 юли 1965 година в село Горна Липница, Великотърновско.Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател. Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър Велико търново, където поставя началото на своята професионална кариера като защитник през 1983 г.

Туньо е играл в Етър, ЦСКА, Реал Бетис ,Ксамакс, Рапид, Аустрия, Фаворитнер и ФАК Аванти.

Докато играе в Испания е искан от Барселона.През 1993г. Роналд Куман е често контузен, от „Барселона“ търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне.

Трифон е постигнал големи успехи в своята футболна кариера. През 1994г. е избран за най-добър защитник на Световноо първенство по футбол както и завършва на 4то място с националния отбор по фубол. С ЦСКА е вдигнал 1 Купа на България,1 Суперкупа на България и 3 Шампионски титли на България

Умира на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.

Емил Костадинов

Емил Любчов Костадинов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1967 г. в София. Той е част от знаменитото футболно трио в ЦСКА„Емил Костадинов, Любослав Пенев и Христо Стоичков“. Един от най-обичаните български футболисти, автор на някои от най-важните голове за златното поколение на националния отбор по футбол през 90-те години на XX век.Eмил Kocтaдинoв e извecтeн нaй-вeчe c пpoзвищeтo cи „Eĸзeĸyтopa нa пeтлитe“. Ha 17 нoeмвpи 1993 гoдинa c нeгoв гoл ceĸyндa пpeди дa изтeчe peдoвнoтo вpeмe нa мaчa Фpaнция-Бългapия Kocтaдинoв вĸapвa втopия cи гoл в мaчa и peзyлтaтът cтaвa 2:1 в пoлзa нa Бългapия, ĸaтo пo тoзи нaчин тoй я ĸлacиpa зa cвeтoвнoтo пъpвeнcтвo в CAЩ пpeз cлeдвaщaтa гoдинa. Играл е за ЦСКА,Порто,Депортиво Ла Коруня,Байерн,Фенербахче,Тигрес и Майнц 05

Мартин Петров

Мартин Петров е български футболист, роден на 15 януари 1979 г. във Враца. В близо 20-годишната си професионална кариера играе като крило и нападател за Ботев(Враца),ЦСКА(София), швейцарският Сервет, немският Волфсбург, испанският Атлетико Мадрид и английските Манчестър сити и Болтън.

Има 90 мача с 19 гола за националния отбор на България в периода от 1999 г. до 2011 г. Участник на Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.

Димитър Бербатов

Димитър Иванов Бербатов е бивш български футболист. През сезон 2010/11 получава Златна обувка на Висшата лига , и става голмайстор на първенството с 20 отбелязани гола. С Юнайтед печели и Световно клубно първенство на ФИФА през 2008 г. Той е футболист номер 1 на годината на България рекордните седем пъти (2002, 2004, 2005, 2007 и 2010).Капитан на Националния отбор по футбол на България от 2006 до 2010 г., когато се оттегля от него. Бербатов има 48 отбелязани попадения за българския национален отбор, като по този показател е рекордьор заедно с Христо Бонев.

Започва кариерата си през 1991 г. в юношеския отбор на Пирин(Благоевград). През 1998 г. се премества в юношеския, а през 1999 година – в мъжкия отбор на ЦСКА(София). От 2001 година играе в Байер Леверкузен. През май 2006 година преминава в английския Тотнъм, а през септември 2008 година преминава от Тотнъм в Манчестър Юнайтед. От август 2012 до 2014 г. играе във ФК Фулъм, а през сезон 2014/2015 – в Монако. През юни 2015 Монако и Димитър Бербатов се разделят.

С Манчестър Юнайтед печели два пъти титлата в Английската висша лига и споделена златна обувка за най-добър реализатор в първенството.На 24 февруари 2013 г. става първият български футболист, изиграл 200 мача в английското първенство. Общо за целия си престой в Англия има изиграни 305 мача и 122 отбелязани попадения.

Играл е в:

-ЦСКА

-Байер Леверкузен

-Тотнъм

-Манчестър Юнайтед

-Фулъм

-Монако

-ПАОК

-Керала Бластърс

Георги Аспарухов – Гунди

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на 20 век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив . От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА , a последният му гол е на 13 юно 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново .

Играе в 247 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола . Има участие в 36 мача и вкарва 20 гола за Купата на България . През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист номер 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златна топка.

Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:

	„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“

Христо Стоичков

Христо Стоичков Стоичков, популярен още като „Камата“, е световноизвестен български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е признат за най-успешния български футболист в историята, избран в идеалния отбор на България за всички времена и носител на най-престижните футболни награди. Христо Стоичков е трикратен шампион на България с ЦСКА и петкратен шампион на Испания с Барселона, където остава със статут на легенда. Избиран е за Футболист номер 1 на България цели 5 пъти .

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица Пловдив. Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.

След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА.

Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за купа на носителите на купи, където отборът отпада от Барселона.

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА Барселона закупува Стоичков за сумата от 4,5 млн.

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ , където бележи гол.

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали с САЩ 94 , игран на 17 ноември 1993 г.

Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия , но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи , които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 . Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството. През същата година френското футболно списание Франс Футбол поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.